Демодекоза
Banner
Демодекоза

Демодекозата е паразитно заболяване, причинено от прекомерното размножаване на микроскопични кърлежи, които са нормални обитатели на кожата. Те стават патогенни при определени условия. Тогава бързото им размножаване става причина за проява на клинични признаци на заболяването.

Възбудителят на демодекозата е е крастовия кърлеж-Demodex canis при кучетата и Demodex cati при котките.Местата на паразитиране на тези кърлежи са мастните и потни жлези, космените луковици и вътрешните органи-черва, далак, черен дроб, където те образуват колонии. Demodex canis е специфичен паразит за кучетата и не паразитира по другите бозайници. Фактори, способстващи развитието на демодекозата са:

 

 

 

                           В ъ т р е ш н иВ ъ н ш н и
Порода / тип на космената покривка нарушение хигиената на кожата
наследственностсъпътстващи заболявания (Болест на Кушинг,саркоптоза, хипотериоза, лайшманиоза)
възрастнедостатъчно хранене (недостиг на протеини, липиди в храната)
състояние на имунитетаподтискане на имунитета от различни лекарствени средства

Демодекозата е типично заболяване за младите кучета. Заразяват се и често тежко боледуват кучета на възраст 3-18 месеца. Развитието на заболяването често е свързано с отслабване на имунитета, ендокринни заболявания, автоимунни заболявания, а също и при някои физиологични състояния-еструс, бременност, лактация. Податливи са всички породи, но по наши данни най-възприемчиви са лабрадори, добермани, немски овчарки, бултериери, кокер шпаньоли, курцхаар и дратхаар. Най-разпространена е демодекозата в зимно-есенния период, което е свързано с понижаване на общата резистентност на организма и намаляване тонуса на кожата. Много учени считат, че демодексните кърлежи могат да присъстват в организма през целия живот на кучето без да се развие заболяване с изразена клиника. Абсолютно точно обяснение на това досега няма, макар че основна роля тук играе имунната система на организма и особено недостатъчност на клетъчния имунитет. Заразяването става при контакт с болни животни, при допир на заразени предмети. Други фактори, способстващи развитието на заболяването са - хигиената на кожата /влажността способства развитието на демодекоза-отглеждането във влажни помещения или честото миене дразни кожата и я прави уязвима;/

Съпътстващи заболявания при демодекоза: 

  •     конюнктивит със слизести изтечения
  •     обилни изтечения слюнка
  •     токсокароза /предизвиква имуносупресия/
  •     саркоптоза.

    Форми  на заболяването:

    Генерализирана - пораженията по кожата се появяват лавинообразно по цялото тяло на животното, дълбоко прониквайки в тъканите, засягайки дори вътрешните органи

  • Безсимптомна форма предимно при възрастните животни. Кърлежите при тази форма се намират в кожата , но по външен вид тя е неизменена
  • Демодекозен пододерматит – засегнати са само лапите, усложнено с вторична бактериална инфекция. Кърлежите при тази форма са толкова надълбоко в тъканите, че е възможно да се докажат само с биопсия. Често се среща при коли и шар пей
  • Огнищна  - две-три петна на главата или предните крайници
  • При огнищната форма на заболяването по различни участъци от кожата на главата /в областта на устните, околоочните дъги, в основата на ушната раковина/, предните крайници и по рядко по тялото опадва част от космената покривка. Кожата е удебелена и набръчкана, със синьо-синкав или медно-червен оттенък и обикновенно е покрита с люспички вроговен епител-сквамозна форма. Пустулозните поражения се развиват при попадане на вторична микрофлора. Гнойните възелчета се пукат и отделят секрет, който засъхва като сиви струпеи. Кожата значително се удебелява и придобива особено в сгъвките интензивно червен цвят. Най-често причинител на пиодермията е Staphylococcus intermedius, но понякога и други бактерии- Pseudomonas aeruginosa, Proteus mirabilis. В редки случаи болните животни развиват сепсис от пиококова инфекция, което завършва летално.

    Диагностика на демодекозата:

    Заболяването обикновенно е лесно да бъде диагностирано с микроскопско изследване на горния епителен слой, а също като се вземат предвид анамнезата, епизоотологичните данни и клиничните признаци..

    Лечение:

    При локалната форма от 30 до 90% е възможно да настъпи самоизлекуване, докато генерализираната форма на демодекоза е едно от най-трудните за лечения кожни заболявания и даже чрез използването  на нови съвременни препарати рядко се постига 100% ефект. За успешното справяне със заболяването голямо значение имат добрите хигиенни условия на отглеждане. Болните животни трябва да се предпазват от преохлаждане и да се отглеждат в топли и сухи помещения. Храната трябва да бъде високо калорийна, обогатена с витаминни добавки. В терапията се използват акарицидни препарати , а при генерализираната форма се включват и антибиотици. По преценка на ветеринарния лекар се използват имуностимулатори. Оздравяване настъпва приблизително в 70% от случаите. За напълно здраво животното се счита, ако няма рецидиви 6 месеца след приключване на лечението..

    Профилактика:

    • Да се избегне имуносупресия при малките кученца
    • Да се извършва правилно обезпаразитяване
    • Да се извършва правилно обезпаразитяване
    • Да се избегнат раздразнения на кожата
    • Да се провеждат профилактични прегледи поне два пъти годишно при вашия ветеринарен лекар

     

  •  

     

    Web Design 2009 WWW.VICTTTOR.COM