Панлевкопения при котките
Banner
Панлевкопения при котките

Панлевкопения при котките

 

Kitty

Когато стане дума за вирусни заболявания при котките повечето стопани на домашни любимци се подсещат за „котешката чума“ или Панлевкопения.  Заболяване познато като силно заразно и протичащо с висока смъртност при младите и такива, които са неваксинирани. Като повечето вирусни заболявания е трудно лечимо, често неефективно и скъпо.

Единственият и ефективен начин за предотвратяване на този доста труден момент за стопаните и техните любимци е навременната и ежегодна профилактика с ваксина.

Това е ДНК- вирус, от групата на Парвовирусите тип -2. Изключително заразно заболяване, срещано на места, където популацията на котките е голяма – бездомни котки, котки живеещи в приюти и такива които са неваксинирани и живеещи в лоши условия за живот.

Идеална температура за развитие и разпространение на вируса са градуси между 10-25. Вирусът е устойчив на голяма гама дезинфектанти с изключение на солната киселина или позната още като „белина“.

Общи познания за заболяването:

Вирусът атакува клетките на имунната система (левкоцитите, WBC) – белите кръвни клетки. Те намаляват прогресивно, където се стига до състояние наречено левкопения. Понижените нива на клетките на имунната система довеждат със себе си редица вторични възпалителни процеси, като едни от първите симптоми са повръщане и диария.

Заразяването става бързо, болни и преболедували (до 6 седмици след оздравяването) са постоянни излъчители и преносители на заразата. Също така общите обитаеми помещения, купите с храна и вода, слюнката, изпражненията на болните котки са причина за лесното заразяване на животните по между си. Хората механично с дрехи, обувки, ръце също са преки преносители на вируса. Също така при подходящи условия на средата ухапването от насекоми и бълхи също може да е причинител на болестта.

Симптоми на болестта:

Най-често боледуват котки между 6 седмици и 6 месеца. Най-рискови са неваксинирани котенца до 3 месеца и тези над 10 годишна възраст.

Инкубационния период е между 8-10 дни. Пациента показва симптоми на депресия, анорексия (липса на апетит), събират лапичките под корема си и стоят неподвижни.

След седмица от заразяването котето изведнъж започва да проявява симптомите на болестта. Обикновено стопаните идват с подобни оплаквания при ветеринарния лекар обяснявайки, че котето както си е било добре изведнъж е спряло да яде и не се държи както обикновено.

Телесната температура се покачва до 40-41 градуса и в най-лошият случай спада под нормата, което е лош признак. Най-стресиращият симптом за стопаните обикновено е гастроентерита, който по-късно преминава в кървав ентерит и последваща дехидратация.

Често заболяването приключва с бърза смърт, може дори да се обърка с интоксикация понеже развоят е почти един и същ.

За съжаление няма специфично лечение при това заболяване, както и при повечето такива от вирусно естество. Обикновено се започва лечение с цел овладяване на симптомите на гастроентерита и възстановяване на загубите от течности чрез поставяне на венозен катетър и вливание на физиологичен разтвор. Използват се антибиотици с широк спектър на действие, антипиретици за овладяване на високата температура, витамини с цел увеличаване на съпротивителните сили на организма за борба с вируса, покриващи средства за червата и противоповръщателни, за да нямаме загуби от телесни течности.

Лечението може да продължи от седмица до месец. Обикновено първите 3 дни от започването на лечението са решаващи за развоя му по-нататък.

Ill kitty

Успели да се преборят с болестта животни спечелват „бонус“ – имунитет срещу заболяването за цял живот, но са излъчители на вируса поне още 6 седмици след утихване на симптомите. Така че не бързайте да събирате вашият вече здрав питомец с други, защото риск все още съществува.

За съжаление написаното така добре като информация не винаги има ефект при лечението. Организмът трябва да се пребори сам с вируса, а ние се опитваме всячески да улесним това начинание като премахваме другите пречки, които могат да“ отклонят вниманието“ на имунната система в друга насока.

Разбира се винаги най-ефективният метод за предпазване на любимеца Ви от този тежък за всички Ви момент е навременното ваксиниране.

ill kitty 2

Ежегодното ваксиниране при възрастни котки над една година, а при малките сладури профилактиката започва след 6-тата седмица от раждането, последвана от още една – реваксинация след 12-тата седмица от раждането, за да се изгради добър имунитет.

 

 

 

 

Web Design 2009 WWW.VICTTTOR.COM